Днешното поколение е поколение, отраснало с възгледите на атеизма. А те са: "Няма Бог! Всичко е дошло от някакво събитие наречено "Големия взрив"". Следователно самите те са мярката на морала, доброто, злото и всичко останало. Удивителното в тези твърдения е, не че някой мисли по определен начин, а желанието на хората да наложат тяхното мислене над цялото общество. Ако комунистите дойдат на власт, те променят учебниците за децата, променят имена на улици, променят медиите. Ако дойдат на власт будисти например, то всичко ще се промени още веднъж. Реално нито всички хора са атеисти, нито всички са християни, нито всички са будисти, нито всички са мюсюлмани. Като казах мюсюлмани, някакви радикали от тях са обикнали идеята да завладеят света за тяхната религия. И като се замисли човек, за какво му е на някой, света да мисли като него? Какво ти пречи на тебе, че Хасан е мюсюлманин? Ако той си ходи в джамията и си мисли, че неговия бог му помага в живота, то какво ти пречи това, ако ти си атеист? Защо искаш да му отнемеш свободата? Нали ти и той сте двама от всички жители на планетата? И обратното: какво ти пречи, че Альоша е атеист? Толкова за толерантността между нас.

Сега  за Бога и неговия Син. Разбрахме какво казват атеистите. Щом за тях няма Бог, то не може той да има Син. Те обаче признават, че има историческа личност Исус. Но считат Библията на християните за "опиум за народите". Следователно те не искат техните деца да бъдат обучавани в религия. Дотук нищо неестествено. Но след това те искат да обучават децата на християните, будистите, мюсюлманите и всички останали, които имат някакво съзнание за съществуването на бог,  в атеизъм. Да, те искат всички да са атеисти! И какво печели даден индивид, ако всички са като него? Само и единствено удобството да си мисли, че неговия начин на живот и модел на поведение е правилният. Комфорт! Той гласува за комфорт.

Но ако греши? Ако все пак някой друг е прав? Кой дава право на един човек да се разполага със съдбата на другите хора? И дори да има някой, който иска да постъпва така, защо останалите се съгласяват с него, вместо да му обяснят, че всеки има право да прави със собствения си живот, каквото на него му се иска - та никой от нас на никого не дава живот, освен родители на деца. Следователно, ако някой има право да се меси в живота на останалите, то това са родителите, които трябва да възпитат децата си като достойни членове на обществото. Всички останали сме равни.

Някои хора например имат пари, други - не. Някои хора са толкова бедни, че нямат възможност да си купуват ежедневната прехрана. Някои са много образовани. Някои не знаят да четат. Образованите не искат да бъдат сравнявани с невежите. Но това, че си образован, не ти дава право да казваш на другия как да живее, в какво да вярва, какво да счита за правилно, или не. Той и ти сте еднакви. Ти не искаш да те управляват невежи хора, но и невежият не иска да бъде използван, като че ли е нещо, а не някой.

Библията казва, че човек не е бил първоначално такъв. Той не е бил направен да обича да се налага над другите, нито да ги използва за собствените си цели. Бог направил човека по своя образ и подобие, и го направил господар и стопанин на земята. Но човекът се разбунтувал. Поискал да е бог. Това е оригиналния грях, първият грях. А какво означава това - това означава да си на мястото на Господаря на вселената. Ти издаваш законите. Ти решаваш кое е добро и кое зло. Ти, ти ,ти. Затова сега, понеже сме наследници на тези двама, всеки от нас иска да си има своя собствена вселена, в която важат неговите собствени правила. И понеже за съжаление имаме дадена само планетата земя на наше разположение, то започваме да се опитваме да наложим нашето мнение над колкото се може повече хора, за да се чувстваме добре.

Та да се върнем на въпроса възможно ли е Бог да има Син? От гледната точка на реалната толерантност, дори хората, които не знаят дали Бог има Син, би трябвало да уважават правото на християните да мислят така. От гледната точка на философията никой никога не е успял да докаже, че Бог не съществува. Следователно не може да се докаже, че Бог няма Син. От гледната точка на науката Бог определено съществува. Абсолютната и съвършена подредба на абсолютно всичко, навсякъде във вселената, в нас и в атомите и молекулите,  автоматично изключва липсата на някой, който е способен да го извърши. И не само това, но Той го е направил. Следователноза науката Бог би трябвало да съществува. Науката не може да докаже или да отрече дали Бог има Син.

Както вече казах в предишните си постове, за мен Библията е книгата - тя не е като останалите книги. Тя не се променя и дори съдържа забрана да бъде променяна. Тя е книгата, която се счита за "думите на Бога, който е създал вселената" от милиони хора на планетата. Те са от всяка социална прослойка. Те са и учени, и обикновени хора, известни, или неизвестни (като мене самият) - всички те по един или друг начин са се убедили и са били убедени, че Бог има Син, точно както се казва в Библията.

А какво казва Библията за Сина на Бога? Всъщност темата за Сина на Бога е толкова сложна, че дори най-ерудирани християнски теолози и философи трудно се справят да я обясняват. И не защото има противоречия, а защото прекалено много надхвърля възможностите на човешкият ум да разбира и анализира. Ето какво казва Библията:
Бог, който е създал всичко за дом на човечеството, всъщност са трима, които са едно. Преди да дойде на земята Синът не е наречен син, а е наречен Словото на Бога. той става син, когато Святия Дух идва над Мария и тя забременява и ражда син, който е Божият Син. Така че Той е дошъл от небето, където винаги е бил, още преди да съществува вселената. Вселената е създадена чрез него. Ако човек повярва в Него получава даром вечен живот, ако се покае за греховете си. Той самият обяснява, че е вечен и че не е създаван, а е Създателят.

Има Бог и той има синове и ние сме му деца, по душа
Но... Бог няма тяло, като на сина си, защото той е самата мъдрост, мисъл, знание и доброта, съвкупност от всички души, затова Бог е свързан с всеки един от нас, докато сме живи, а след смъртта душите отиват в другия свят, които е около нас и същевременно далеч.
Бог знае всичко за нас, всяка наша мисъл, като в един всеобхватен природен компютър . Молете се Богу, за да ви помогне в усилията, бъдете добър!

Казвате "Разбрахме какво казват атеистите. Щом за тях няма Бог, то не може той да има Син.... а вие какво мислите е по важно- комунизъм у нас не е имало. Помните ли кой направи два синода, кой твърди днес, ЧЕ ПРАВОСЛАВИЕТО Е ВРАГ НА ЕВРОПА И КОЙ ПО ЦЯЛ ДЕН ХУЛИ ЦЪРКВАТА И ЦЪРКОВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ...
ВАЖНОТО Е ДНЕС И СЕГА ДА ВЪРНЕМ ХОРАТА В ЦЪРКВАТА...

Бог, доколкото аз Го познавам, е свят Бог. Той обича човека, но не и злите му дела. Това е причината той да даде закон, заповеди, с които да покаже своето отношение към злото. (По подобен начин постъпва която и да е държава: има конституция, закони, разпоредби.) Така че ние можем да видим отношението на Бога към човека там. Той не е баща на много от хората за огромно съжаление. добрата новина е, че това може да се промени. Ако човек помоли Бог за прошка и повярва в Сина.
Относно църквата. Хуленето на когото и да е не е дело от Бога по принцип. Не можем обаче да си затворим очите и да не видим, колко неща в православието се правят по тяхното си предание, а не по Библията. Ако поне си го признаят! А така стават хора, които казват, че Бог им е казал да правят нещо, когато Бог не им го е казал. И добре, на всеки се случва да се отклони, особено когато става въпрос за невидимото и духовното, но защо когато им посочиш истината, не се връщат в нея? Затова моето скромно мнение е, че ще е много полезно, ако нашите братя православните християни се замислят и реформират себе си до мястото определено за всеки вярващ, а то е: Никой да не счита себе си за по-горен от другия, но да мисли скромно, според мярката на вяра, която Бог на всеки е разделил. Той вярва - добре. Нека сега да осмисли, че както той се счита за христов, така и всеки друг, който вярва в Сина, има легалното библеско право да се счита за христов последовател и наследник на Божието спасение!