Библията е най-особената книга на вселената. Когато я отвориш за първи път, ако никога не си чувал нейното послание и ако никой не ти е обяснявал нищо за нея, ти изглежда доста непонятна: образи, символи, история, поучения, някакви притчи, някакви разхвърлени тук и там истории. Въпреки това, докато ти се опитваш да я четеш, тя доста по-успешно от тебе те чете тебе самият. Да, тя прониква дълбоко в твоята душа, толкова дълбоко, че дори ти самият не знаеш, че в душата ти съществуват такива дълбини. Там нейните думи започват един много особен процес. Те започват да формират в сърцето ти една сграда. Тази сграда представлява собствения ти живот. Библията има тази способност. Не съществува друга книга, колкото и духовна да е тя, която да има силата да трансформира сърцето на човека толкова, че един ден всички да го видят - и приятелите ти, и враговете ти.
Разбира се след такива думи човек започва да се чуди дали иска да позволи на някой да бръкне толкова дълбоко в неговата собствена душа и да му позволи да я трансформира, или дори да погледне там, където никой не влиза и където повечето хора не искат никой да влиза и да надниква. Разбира се някои хора, обикновено творци, поети, писатели, музиканти изваждат наяве част от своята душа. Но това е много премерено, много точно цензурирано от нашият ум. Библията обаче не е вражески настроена книга. Тя не ти казва: „Каквото прочета в твоята душа, ще го направя знайно за цялата вселена, нито дори на приятелите ти“. Не, тя казва, че всичко ще си остане между вас, освен тези неща, които ти искаш да споделиш. Тя просто ще ти ги покаже в истинската им светлина.
Да, тя ще ти каже: „Това е добро, това не толкова, това е отвратително!“, но никога няма да те принуждава да говориш за тези неща с когото и да било. Дори ще ти покаже път, как да промениш нещата, които са неприемливи или зли в добро.
Оттук човек започва да мисли, дали си заслужава да е добър. Дали другите няма да го мачкат прекалено много, ако стане прекалено добър с останалите. Това са само част от въпросите, които човек си задава, когато мисли за Библията. Моето разбиране и моят опит показват, че Библията е книга, която никога няма да те подведе. Никога. На Библията може да се разчита. Библията не е книга, която ще се обърне против читателя си, ако той поддържа приятелство с тази книга. Тя е верен спътник за цял живот.