Да намери разумното обяснение на вселената е мечтата на всеки философ,  всеки любознателен човек, и в края на краищата на всеки от нас в един или друг момент от живота си. Има моменти, когато човек се чувства "почти вечен". Здравето му цъвти, има достатъчно, няма някакви особени проблеми. Но когато обстоятелствата се влошат всеки се чуди: а ако сега дойде края на живота ми, какво? Тогава човек може рязко да промени курса на живота си. Това включва религията. Религията е почти единствената форма на допир с духовното. Разбира се има и разни окултни преживявания, но те излизат от рамката на темата, ако и да считам, че те водят в посока, която е направо вредна за човека.

Религиите оределено са в съгласие, че има живот след смъртта. Всяка от тях има различни идеи какво представлява той, но общото е съгласието, че има. Най-сериозният проблем е, че човек не знае как би могъл да се довери на някакви думи, които някой си приказва, с които те убеждава да приемеш неговото учение. Той може да е много учен човек в своята си област, може да е преживял различни неща, опитности, но това е "този човек", а не ти. Не е достатъчно. Човек се нуждае от доказателства, защото, ако е вярно, че има задгробен живот, то отиването там може да е свързано с определени условия.

Тези условия варират от поклоннически пътувания до свети места до ритуали свързани с храмове, от медитации и молитви до войни водени в името на някой бог. Как човек да се ориентира.( Вие атеистите не се слагайте на по-високо стъпало, понеже и вие "вярвате", че няма задгробен  живот, ако и да нямате нито едно доказателство. Много повече белези говорят за това, че има, отколкото за това, че няма. Така атеизмът се оказва форма на религия, която отрича боговете, но все пак се кланя на своите си теории. )

Как тогава човек да се ориентира в цялото това многообразие от богове, безбожие, наука и какво ли не? Доколкото моя опит, тъй като отраснах в общество, където всичко друго беше позволено, но не и християнството, търсенето ми премина през всичко, което имаше етикет духовно от йога, до каквото там. Празнината, тъмнината и безмислеността на живота остана във всичките ми търсения. Затова моята лична препоръка е да се започне от главното в религиите.

Главното в религиите
Главното е, какво доказателство има дадена религия, че е истинската религия. Как даден бог се доказва сам себе си и своето съществование. Има много и много богове и всички те имат претенции да са такива. Но такива ли са? Ясно е, че много хора са готови да извършат много дела в името на своите богове, но това не прави тези богове реални. Това, което прави един бог реален е това, което той може да извърши за своите поклоници – проста логика, не е нужно висше богословско образование, за да бъде разбрана. Какво прави, е направил, готов и годен да направи твоят бог, или този бог, когото ти търсиш да провериш, дали е такъв.

Каква достоверност предлага християнството? Какво предлага Исус Помазания като доказателство за своята божественост и за съществуването на своя Бог и Баща? Само едно единствено, но толкова невъобразимо, че повечето хора още когато чуят, решават че това е подигравка с тях, а не доказателство. Разумният човек, обаче, както вече отбелязахме, проверява дори тези доказателства, които изглеждат невероятни. Така за Вас е по-добре да проверите, отколкото да пропуснете истината. Този факт е възкресението от мъртвите на Исус от Назарет в Галилея.

Религията е изповядване, вършене на човешки или демонични учения и доктрини.

klikkibik, според Вас какво трябва да мисли човек за смъртта? И нещо важно: Бог казва и заповядва нещо ,много универсално и добро: да обичаме човека. Как това манипулира съзнанието?

Предполагам, че искаш да кажеш, че да вярваш в Бога не е религия, а религията е плод на човешките усилия да бъде намерен Бога?

Всички умираме, факт. Но един се е върнал оттам, от смъртта и я е победил - Исус от Назарет. Явил се е на 500 човека след това, които били негови свидетели. Някои от тях оставили свидетелството си на хартия - днес я наричаме Библия. Инициативата да чуваш за тези факти не идва от хора, а от Бога, който е заповядал на неговите пратеници да разнесат вестта за смъртта и възкресението на Неговия Син.

Казваш, че не те вълнува едно послание, което е лично към теб от Самия Бог (и към всеки един човек, лично), казваш, че живееш на пълни обороти сега, докато си тук.
Добре, много се радвам, че животът ти върви добре, че имаш възможността да му се радваш. Но ако няма Бог, то всички които не са като теб, които умират от глад или пък живеят във време на война, които се разболяват млади или се раждат инвалиди, те са онеправдани, за тях справедливост няма, за тях живот няма. Такава нечестност ми се струва жестока! Та ето ни нас тук - говорим си за живота, все едно ни принадлежи, докато някой друг се бори със зъби и нокти да го задържи още малко.
Или пък не - отчаянието, до което човек стига в неволите си, отхвърляйки идеята, че вселената си има Бог, често свършва в самоубийство.

А Исус обещава нещо несравнимо - вечен живот! Обещава ни живот с Него в свят без болка, без страдание, без зло, без страх...

И добре да живее, човек рано или късно се сблъсква с реалността и тя не е хич добра. И да си оправим живота, подреждайки си нещата (добра работа, семейство, спокойствие и занимания, в които твориш и оставаш следа след себе си), това са колко - 30 години, 50? На всеки колкото, никой не знае колко години има на този свят. Ако си готов да рискуваш цялата вечност, която е много вероятно да ти предстои, за да си поживееш уж добре за няколкото години тук, без много да се задълбочаваш в търсенето на отговори, то аз нагло ще си позволя да те нарека безотговорен (не само за себе си, но и за близките ти).Представи си утре да застанеш пред Бог, какво ще му кажеш?

Да каже някой, че обръща гръб на Бога е много, много често срещано явление в вашия свят. Някои го правят с думи, други без думи. Объркването идва от идеята, че човек има повече от един избор. Ако някой би могъл да избира между небето, ада и "нищото" например, тоест да спре да съществува и толкова, то несъмнено ще има хора, които ще направят своя странен избор да "скочат" в "нищото". Но такава опция в действителността няма, само изглежда че има. Опциите са две: Враг на Бога, което автоматично прави човека враг на всяко добро, любовта, милостта и търпението, или приятел на Бога, което извисява човека до хуманист, човеколюбец, боголюбец и като такъв наследник на вечен живот. Защото ние не говорим за който и да е бог, а само и единствено за този, който е заявил, че любовта е висшата добродетел, и който не обича не е познал Бога, защото Бог е любов.

Мого добре знаят "духовниците" че Бог не е религия, доктрина, не е в згрдите, иконите, лицата, нещата, одеждите, съботите и неделите и т.н. Бог го е казал че чрез вяра в твореца на вселената и в жертвата която е направил Исус за нас на кръста и възкръсването му от мъртвите, е единствената истина която трябва д се вярва, следва и живее. Всичко друго е лъжа и измама, която идава от клеветника(дявола) който е баща на лъжата, който мрази Бога и хората, а Бог е любов и обича творението си.